Две седмици с MEIZU MX4 – впечатления от предложението на новата за българския пазар марка
Един китайски производител с амбиции за конкуренция във високия клас мобилни устройства, вече предлага един от своите телефони и в България.
Не е изненадващо, че все по – голямо внимание се обръща на китайските производители на мобилни устройства. Явлението Xiaomi със сигурност има голям отзвук в мобилната индустрия и кара големите играчи да внимават за всяка следваща стъпка на китайците. И докато Xiaomi, за сега се задоволява с големите си успехи на домашен терен и още няколко държави, то Oppo/OnePlus и Huawei са поели по пътя на завладяване на глобален пазарен дял. Със сигурност, Xiaomi изчакват точния момент, за да направят решителната първа крачка към глобална достъпност.
Но нека обърнем внимание на Meizu. Въпросната марка, базирана в Китай, се появи на сцената, така да се каже, през 2012 година с първия си популярен телефон – Meizu MX. През следващите години последваха Meizu MX 4-core, MX2, MX3 и през 2014, телефонът, който е обект на днешната статия – MEIZU MX4. И докато с предните 4 телефона марката доби популярност като производител от високия клас в Китай, то с MX4 компанията излиза и на още няколко пазара, за щастие един от тях е и България. А защо "за щастие", може би ще стане ясно малко по – нататък.
Сменил съм не малко Android телефони, като се започне с култовия Galaxy S, после революционния Galaxy Nexus, HTC One X, LG Optimus G, LG Nexus 5, Sony Xperia Z и имам преки наблюдения върху още толкова… и сега Meizu MX4. Трябва да си призная обаче, подходих към MX4 с големи резерви и предразсъдъци. Естествено, разгледах параметрите на телефона, изгледах и официалното представяне и "на хартия" всичко звучи много добре. Но това не е един от големите утвърдени играчи в мобилната индустрия. Какво всъщност залагат Meizu, срещу обещанията си, и защо пък ние трябва да им вярваме. А както знаем, един добър "на хартия" продукт, не рядко разочарова в действителност. Случва се и на големите, а какво ли остава за някаква китайска компания с еди какви си амбиции. След около две седмици ползване като основен и единствен телефон, мисля че би било полезно да споделя впечатленията си от въпросния смартфон.
Да започнем с ключовите спецификации на устройството :
– метално шаси, изработено от самолетен клас алуминий
– 144 x 75.2 x 8.9 mm
– 5.36" 1152х1920 IPS LCD екран, изработен от Sharp и JDI
– осемядрен MediaTek MT6595 SoC, четири високо производителни 2.2GHz Cortex-A17 ядра и четири 1.7GHz Cortex-A7 икономични ядра
– PowerVR G6200 MP4 GPU @600MHz
– 2 GB DDR3 RAM
– 20.7 МР основна камера, сензор Sony Exmor RS IMX220, с двутонова LED светкавица, 2160p видео запис с 30fps
– 2 МР предна камера
– 16 (от които около 11-12 на разположение) или 32 GB вградена памет, без слот за допълнителна памет
– 3,100mAh Sony батерия
Недостатъци :
– липса на nfc
– Липса на слот за карта памет
– 64 GB версия не е е налична почти никъде
В опаковката, с която телефонът се предлага в България, можем да открием самото устройство, USB кабел, стандартно 2А зарядно и задължителната документация. В комплекта не са включени слушалките. Съществуват три цвята, в които се предлага телефона – тъмно сив, златист и бял.
Първото впечатление, което ми направи този телефон е приликата му с третото поколение на iPhone. Погледнат фронтално, наличието на белия кръгъл сензорен капацитивен бутон, може би има голяма заслуга за тази прилика. Приликата обаче изчезва, в момента в който погледнете телефона от друг ъгъл, или просто включите екрана, който доминира предната страна на устройството, с изключително минималистичните си рамки, за разлика от всички продукти на Apple, които са на противоположния полюс – доста големи рамки. Но за това по нататък.
За изработката на телефона, Meizu са използвали изключително качествени материали. Предната част е изцяло от Gorilla Glass 3 стъкло, шасито и страните на телефона са изработени от висококачествен алуминий, използван в самолетостроенето и както казват Samsung за S6, който използва същия алуминий – няма да се огъне. Или поне не толкова лесно. Бутоните за усилване и включване също са изработени от метал. Единствената пластмасова част е задния декоративен капак. Казвам декоративен, понеже реално той не придържа абсолютно нищо, функцията му е изцяло козметична. Батерията е закрепена с допълнителна рамка и около 10 винта. Тук обаче е момента да отправя една от малкото, но значителни критики към устройството. Първо, този декоративен капак се маха изключително трудно. Вероятно ще ви се наложи да го махнете само един път, за да поставите Micro SIM картата, но въпреки това, малките щипки се разкопчават много трудно. Второ – закопчаването е също толкова трудно, ако не и повече. Изглежда просто, но на мен ми бяха нужни поне 5-6 опита, за да закопчея многото на брой малки щипки плътно. Освен вичко, едва ли това е най – доброто решение за заден капак, Не е хлъзгав или груб, даже напротив – доста приятен на допир. Но пластмасата няма място при метала и стъклото!
Иначе самия телефон е изключително стилен, изработката е солидна и придава усещане за скъпо устройство. Екстремно тънките рамки и полираната предна част на металната рамка спомагат за това. Като цяло, определено може да спечели доста потребители с визията си.
Екранът на MX4 доминира предната част. Телефонът е на челните позиции по съотношение екран/тяло с впечатляващите 75.5%. За сравнение, LG G3 е със 75.3%, LG G2 със 75.9%, Samsung Galaxy S6 със 70.7%, iPhone 6 със 65.8% . Трябва да се отбележи и форматът 15:9. Дисплеят е малко по – широк от типичните 16:9 и създава впечатление, че е по – голям. Това се усеща при самото ползване. Самият екран е радост за окото. С отлична максимална яркост от 594 cd/m2 , голям контраст, съответно много добри нива на черното и отлични ъгли на видимост. Пикселната гъстота 418ppi съвсем не е нещо ново, но всичко на екрана е ясно, чисто, детайлно, рязко и отделните пиксели няма как да бъдат различени, колкото и отблизо да гледате. Технически, екранът е на много високо ниво. Все пак, Meizu са допуснали една грешка, която не трябва да бъде подминавана. Цветовете на екрана са прекалено сатурирани/наситени. Това може да се хареса на доста хора, понеже се създава уау ефект и всичко изпъква, но определено, това не са реални цветове. Аз лично предпочитам по – реално цветопредаване, въпреки че за доста хора то е прекалено бледо. Екранът е страхотен и с малките си рамки ще ви радва всеки един път когато ползвате телефона, но Meizu трябваше да свършат по – добра работа по отношения на калибрирането. На долната снимка може да забележеите как реално, екранът изглежда по – голям от този на LG G3.
Китайският производител е избрал да използва MediaTek MT6595 чипсет, за своя флагман от 2014 година, състоящ се от четири високо производителни 2.2GHz Cortex-A17 ядра и четири 1.7GHz Cortex-A7 икономични ядра, в комбинация с PowerVR G6200 MP4 GPU @600MHz . С прости думи, телефонът разполага с предостатъчно процесорна и графична производителност, същевременно успявайки да доведе енергопотрелблението до доста ниски нива. Осемте ядра са в конфигурацията на ARM – big.LITTLE. Четирите високопроизводителни А17 ядра отговарят за по изискващите задачи, докато през доста голяма част, за работата на устройството се грижат икономичните А7 ядра. Направих си няколко лични експеримента и установих, че въпросните икономични ядра поемат доста по – голяма част от задачите, отколкото предполагах – работа с интерфейса на устройството, бразузване и други не толкова тежки процеси и приложения… Това несъмнено спомага за продължителността на автономната работа с един заряд на батерията.
В този аспект, 3,100mAh Sony батерия успява да осигури около 2 дни работа с телефона, като се има предвид и начина на ползване. Да кажем, че ако предимно играете тежки игри, ще успеете да изкарате деня, с приблизително 4-5 часа време на екран. При нормално разнообразно ползване – около 2 дни и 5-6 часа на екран. В общи линии, издръжливостта на батерията е отлична за устройство с толкова голям екран и е на едно от челните места в тестовете на GSMArena.
Относно производителността на чипсетът,не мисля да навлизам в подробности относно резултати в синтетичните бенчмарк тестове, които често не дават реално отражение. Бих споменал само, че при излизането си, телефонът оглави класирането на Antutu Benchmark с 52811 точки и все още е на едно от челните места. Но както споменах, тези тестове не показват кой знае какво, а както знаем са и лесно манипулируеми. По – важното е, че телефонът се справя отлично с всички задачи. Всичко се случва бързо и плавно. Браузването в Хром е пъргаво и плавно! Имах възможност да тествам не малко от най – тежките игри за Андроид и нито една не представляваше трудност за телефонът. Всички заглавия вървят без забавяне или видимо изпускане на кадри. При N.O.V.A. 3 се наблюдават доста странни графични елементи и най – вероятно Gameloft ще отстранят този проблем. Със сигурност има по – производителни графични чипове от PowerVR G6200 MP4 , но и въпросният се справя без проблем. Да не забравяме и че разработчиците са свикнали да оптимизират софтуера си за чиповете PowerVR. Всички Apple мобилни устройства също използват PowerVR на IT. Все пак, хардкор геймърите, които искат да се сдобият с устройство с най – добрите графични възможности, би било добре да погледнат към предложения със SnapDragon 810 примерно.
За основната камера, Meizu са заложили на сензор Sony Exmor RS IMX220, с двутонова LED светкавица. Същият сензор, който може да бъде видян и в Sony Xperia Z3. В комбинация с производителния чипсет са налични някои полезни опции, като 2160p /4K/ видео запис с 30 кадъра в секунда и 720p slow motion със 120 кадъра в секунда. Като цяло, видеозаписът е отличен, без накъсване, или изпускане на кадри, дори и при 4K видеозапис.
Относно качеството на снимане, камерата се справя доста добре и получи не малко суперлативи в ревюта на известни сайтове за мобилни устройства. Meizu предлагат така нареченото Super high ISO. В общи линии, MX4 има възможност да снима с 1600 ISO при ниска осветеност. Има най – различни режими на снимане като авто, въчен, макро и т.н…
Да си призная направо, аз не бих могъл да дам полезно мнение по този въпрос, поради причината че познанията ми в тази област са доста нищожни, а и изисканията ми към камерата на мобилния ми телефон не са кой знае колко големи. Предлагам ви да следите темата в нашия форум, за да добиете по – реална представа, как се справя Meizu MX4 – http://forum.androidbg.com/showthread.php?tid=71443 .
Meizu залагат на своя собствена тежко модифицирана версия на Android – Flyme OS, нещо типично за китайските производители. Версията е 4.4 KitKat, като се очаква ъпдейт до Lollipop.
Като краен почитател на Android в чистата му форма и Nexus устройствата, подходих изключително резервирано към MX4. От компанията са се постарали да направят интерфейса изчистен и максимално опростен, като същевременно добавят не малко полезни функции.
Навигирането може да ви се стори малко странно в началото, понеже MX4 има само един навигационен бутон – капацитивния бял "ореол" в долната част на телефона. Имате възможност да ползвате и още два софтуерни бутона, които излизат на екрана – за връщане назад и опции. Но ако не желаете да виждате лентата със софтуерните бутони, Meizu са добавили опция за премахването и. Връщането назад става с плъзване от кръглия капацитивен бутон, нагоре към екрана.
Менюто със скорошно използваните приложения е реализирано по съвсем различен начин – при плъзване от някоя от двете страни на кръглия бутон нагоре, излиза лента с иконки. Лично аз предпочитам класическия "мултитаскинг" при чистия Android. Този при MX4 ми е някак прекалено опростен. Да вярно, доста бърз е, но…
В интерфейса на телефона са налични още доста полезни опции, които улесняват ползването. Едно от най – полезните неща е директното отключване с плъзгане, при загасен екран. От изгасен екран, плъзгате по екрана нагоре и директно влизате при началния си екран. Това ми се стори невероятно удобно. А Meizu са помислили и за неволните отключвания – ако телфонът е в джоб, то той не може да се отключи неволно. Има още един куп полезни жестове…
Фабричния лаунчър е без app drawer, но като се има предвид колко лесно се персонализира Android, това едва ли трябва да се отбелязва. Meizu са сложили собствен интернет браузър, който поддържа флаш съдържание, но препоръчвам да изпозвате Google Chrome. С Chrome браузването е изключително бързо и плавно.
Със сигурност може да се говори още много за този телефон.Струва си да се спомене примерно, че дори и според измерванията, аудио сигналът е на доста добро ниво.
Но ако трябва да обобщим, Meizu MX4 е отлично предложение в почти всички аспекти. Изработката е солидна, използвани са висококачествени материали, като изключим пластмасовото капаче. Екранът е изключително добър, с висок контраст, висока яркост, но прекалено наситени цветове. Животът на батерията осигурява два дни ползване. Flyme OS е бърз, отзивчив и плавен. Налични са изключително много практични опции, въпреки че някои от тях са доста трудни за откриване. Прекрасно представяне на чипсета. Високо качество на аудиото. Отлично качество на снимките и видеото.
Със сигурност, като всеки един телефон, MX4 има недостатъци и за всеки те ще са различни. Няма как, всеки човек има индивидуални критерии с различна тежест. Въпреки това обаче, нека се върнем в началото на тази статия. Споменах, че за щастие, телефонът вече се предлага и в България. Това е едно добро устройство и дали щях да си го купя, ако струваше 800-900 лева? Не знам, може би, със сигурност би ме накрало да помисля по въпроса. Ето и най – добрата част – 16GB версия се предлага на цена от 599 лева, в един от мобилните оператори у нас, свободна продажба, без договор, с две години официална гаранция. На тази цена, аз лично не изгубих много време в размисъл. Не искам да прозвучи така, сякаш това е нищожна сума, но в сравнение с предложенията на по – известните производители, цената е доста конкурентна.